Направи ми пластелинови сълзички,

Залепи ги със лепило от луна.

И земята, и небето-нека всички

Нека видят колко много съм сама.

Наметни ме с плащ от недоверие.

Пръстена от въздух си вземи.

Черна котка си-като поверие

Пътя ми сто пъти пресечи.

Но сърцето ми ще топли като пясък,

Скрит във подлеза от някой луд,

Сбъднал своята мечта прекрасна

Запечатал лятото със студ...