Отварям листа бял
пред себе си.
Започвам да те пиша.
Докато...
(от другата страна неистово
се кискат.)
Хм...
в момента даже и не мисля...
Пиша.
Ръката ми трепери.
А после ще реша
дали да го... изтрия?!
Всичко.
Не!
Добре.
И ще започна от начало.
Ще продължа покрай...
В ъгълчето на окото ти
ще спра, вместо сълза.
И ще премисля.
По скулите ще мина с молива,
докато до устните не стигна...
А там...
ще изрисувам (вместо стих)
върху тях
най-топлата целувка само,
със мойте устни подсладена.
Тихо...
Затвори очи.
И виж...
Написаното равно е...
на тебе.
Не се движи.
Магията ще развалиш...
А нямам вече... други листи.