Пътека с дъх на полудели лозници.
Небето е усмихнало лицето си.
Разлистват се мечтите – храсти розови.
Отпуска тишината раменете ми.
Дървета ми постилат пъстра сянка.
Тревица хапе пролетно нозете ми.
И сгушвам се в лирическа землянка,
където са безсилни ветровете.
Намерих те...Намерих те любов!
Ликуват възхитени сетивата ми.
И огъня, и светлия ти зов
разпалват не огнище, а душата ми.
Загребвам с шепа сипкавата пръст.
Oт пръст сме сътворени на земята.
Понесла с вяра своя огнен кръст,
ще пиша до последната си дата!
Радостина Драгоева