Понякога съм дива стихия,

непокорна съм вода с тамян,

събирам в шепи земна орисия,

огньове паля в твоя храм.

Къде ще ме откриеш сама не зная,

загубвам се в измислени лица,

душите им докосвам, топло галя

покривам ги в ореол от слънца.

Усетиш ли мe, първо паля,

после пръскам нежност от цветя,

отнасям те се в далечната омая,

вдъхвам в тебе късче доброта.

A почнеш ли да влизаш надълбоко,

знай, видяла съм в теб сълза,

която искаш да отрониш издълбоко,

нo страхуваш се и бягаш…

Oставяш мен сама.

Защото знаеш, че си ме намерил,

рaзбрал си, че АЗ това съм ТЯ,

тръгваш, a поглед в мен си вперил,

оставаш сърцето си при любовта!