Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в... нашето огнище.
Във утрото събрах роса -
най-живата, искряща свежест.
Ще я превърна в... в теб.
Със нея жаждата на своя ден да утоля,
като река ще я разлея, после.
Във утрото откъснах розов цвят,
най-ароматния, и толкова омаен.
Със него ще се вмъкна в твоя свят...
Денят ми все на рози да ухае.
Нали го помниш онзи розов храст?!