Там някъде където вятърът,
пее песента на тъгата.
Там някъде накрая на света.
Там някъде където птиците
раздирят си гърлата.
Там някъде далече е любовта.

Преплела в нея мръсните си клони,
стои вековната върба и
с тихи стъпки нашепвайки безброя
тя привлича те и вика ти "ела, ела"!

Да сграбчи пак чуждата душица,
да те препъне в камък от тъга.
Тя отнема всякаква мечтица и
убива радостта!

Но не губи ти своята вяра!
Не подчинявай се на това!
Нека сама си остане и пее
своята песен "ела, ела"!