Не очаквам да ми се обадиш вече.
Нито пък да чуя твоя глас.
Ти душата ми на скръб обрече.
Приключило е всичко между нас.

Гордостта си без покритие повеждаш
и самотата те разяжда до основи.
Пак за нова жертва се оглеждаш
Да я окачиш със тежките окови.

На най-близките си хора гръб обърна.
Ти в себе си търси вината.
В един нещастник жалък се превърна.
Или думата вина за тебе е непозната.

Ти нямаш сърце. Това го знам.
Самотата нахално в теб наднича.
Че на празниците пак оставаш сам.
Това е наказанието ти. Който няма сърце, той не може да обича.