Наивна ли изглеждам, ти  кажи
в очите ти изглеждам прозаично
от толкова срещи и раздели може би,
с теб сме си станали и безразлични.

Излизаш, хлопваш входната врата
след теб в антрето любовта ни хлипа
отиваш там, при другата жена,
поредната в живото ти избрана.

Върви! Не се обръщай, всичко е игра
изтекоха минутите ни общи
и няма я онази суета,
която в мен извикваше на всяка среща.

А върнеш ли се нявга у дома
не ме търси, огнището със пепел не откривай
последната капчица любов за мене остави
за да я взема, като спомен и да те изтрия.