Объркан си, защо не го разбираш?!
Безсилието явно ти тежи.
Сълзата ми в очакване пресъхна,
Една лъжа остана да горчи...
Белязана от думите притворни,
Една наивна капчица любов.
Несгрята, недолюбена, сиротна
Сама по пътя си ще продължи.
И ти след нея си тръгни . . .