И само нощем съм себе си -

когато съм сам -

тогава дишам…

И пиша,

макар да знам,

че всъщност всичко е плява,

подета от вятър,

че всичко пак си остава

глупав театър

и нищо няма да бъде

тъй, както беше…

Което имах, го няма -

мигът летеше…

Което имам – ме топли…

Ала по време

на тези лунни нощи

желая тебе…