Не ти ли писна, все да ти прощавам,

защо превърна се в необходимо зло...

Един и същ въпрос да ти задавам,

а ти да ми отвръщаш със - Защо?

Във теб се е вселила Сатаната

и вкопчени във мен сте лош тандем.

Пресъхна във молитви все устата,

не можем нищо повече да си дадем...

Когато молих да си поговорим -

избираше мълчанието ти...

Сега излишно е разпалено да спорим,

да разпределяме обиди и вини...

Не осквернявай вече думата красива -

недей да ми говориш за любов...

Недадена любов не ме опива,

за мен ти никога не бе готов...

Очите ти издават безразличие...

И стъмва се... в пореден празен ден,

отдавна не зова благоприличие -

затварям пътищата ти към мен...