Толкова много горчилка съм изпил до сега... толкова много удари съм понесъл до сега...
Понасям и ще продължа да понасям.
\'\' Всичко \'\' се опитва да ме събори, да ме смачка, но аз не се огъвам духът ми е несломим.
На пук на вас аз ще живея, аз ще вървя с изправена глава.
Вие проклети и нещастни създания... вие ацки и безмилостни изчадия.
Чуйте моя глас... глас изпълнен със страдание, глас пропит със болката на хиляди души.
И същевременно глас излъчващ сила.
Сила породена от нещо което вие демони не можете да разберете...
И това е надеждата...надежда в нещо по-добро надежда за едно по-светло мое бъдеще... надежда за \'\'моята\'\' утопия.
Ще дойде време и леда ще се стопи...лед сковал ме от дълго време...
И тогава вие деца на дявола, вие демони ще сте безсилни...
И тогава гласът ще се превърне в меч... облян от сълзите на вече изгубените души...
Меч който ще ви срази и изпрати отново в пъкала...
Оковани и зазидани. Далеч от бедните човешки същества.
Но до тогава ликувайте... подигравайте се със тежката ми съдба... дерете ме... разкъсвайте тялото ми живейте със илюзията че съм сломен.
А аз кротко ще почакам... Търпението е добродетел... и ключ към моите прераждане.