StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,566
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,287
   Точки: 2,657,239
   Съобщения: 152,870
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Началото на края

Знаеш го, нали,
че с теб сме били безкрайно влюбени.
Но пред избора да си простим
и двамата избрахме да мълчим.

Сега различно е и моля те прости ми,
моля те единствено това.
Остави ме тихо да отмина,
макар и да не знам дали сама ще си простя.

Вече пътя е обсипан
с хиляди загубени мечти.
Искаш да погледнеш всичко,
но вече не през моите очи.

Знаеш, че изгарям в теб
и не знам дали ще спра.
Знаеш, че умираш всеки ден,
но въпреки това ме молиш да мълча.

Сега живота ти е друг,
безкрайно нов, различен...променен.
Иска ти се да оставиш всичко ТУК
и оставяш мен !!!

Сега си тръгваш победен,
победен от "разума" във теб самия.
Вече нищо не остава...или не съвсем,
но както казах...избрахме да мълчим.

Какво ли ще ти каже целувката последна
и дали ще се оставиш да те завладея пак.
Разбери ме, че не мога да живея
не се научих и не зная как.

Може би все някога ще си простим,
когато вече напълно се изтрием.
Но какъв ще бъде смисълът тогава,
ако от любовта нищо не остава?

И няма вече смисъл от излишни думи
и не ме поглеждай както до сега.
За последно опитай вкуса ми,
потопи се в мен и нека изгоря.

Всичко ми даде и всичко ти взех
и няма смисъл да говорим.
Живота си собствен отново проклех,
заради безсилието да се борим.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-06-29
прочитания: 192
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход