Знаеш го, нали,
че с теб сме били безкрайно влюбени.
Но пред избора да си простим
и двамата избрахме да мълчим.
Сега различно е и моля те прости ми,
моля те единствено това.
Остави ме тихо да отмина,
макар и да не знам дали сама ще си простя.
Вече пътя е обсипан
с хиляди загубени мечти.
Искаш да погледнеш всичко,
но вече не през моите очи.
Знаеш, че изгарям в теб
и не знам дали ще спра.
Знаеш, че умираш всеки ден,
но въпреки това ме молиш да мълча.
Сега живота ти е друг,
безкрайно нов, различен...променен.
Иска ти се да оставиш всичко ТУК
и оставяш мен !!!
Сега си тръгваш победен,
победен от \"разума\" във теб самия.
Вече нищо не остава...или не съвсем,
но както казах...избрахме да мълчим.
Какво ли ще ти каже целувката последна
и дали ще се оставиш да те завладея пак.
Разбери ме, че не мога да живея
не се научих и не зная как.
Може би все някога ще си простим,
когато вече напълно се изтрием.
Но какъв ще бъде смисълът тогава,
ако от любовта нищо не остава?
И няма вече смисъл от излишни думи
и не ме поглеждай както до сега.
За последно опитай вкуса ми,
потопи се в мен и нека изгоря.
Всичко ми даде и всичко ти взех
и няма смисъл да говорим.
Живота си собствен отново проклех,
заради безсилието да се борим.