Една безсънна нощ,

едно ново начало…

И ето – изгревът е тук…

Тръгвам,

преди да е заваляло…

Пролетният вятър

по детски се закача…

Заиграва се с къдриците ми

и ме моли да не плача…

Невинно се усмихвам –

озарена от идея…

Да, аз още вярвам в нея –

в онази пътеводна звезда,

която беляза моята съдба…

И днес морно по пътя вървя…

… за да отвоювам своето място в света…