Но винаги наблизо? Как пък не!
Да гледаш как те страдам? Не, не искам!
Сега, когато всичко ми отне,
далеч бъди, не искай да си близо!

И птичето, което отлетя –
била съм аз на снимката ти в синьо.
Свободна, в безтегловност съм сега.
С ръце загръщам нищото в коприна.

За близост не остана място тук,
в една любов като света голяма.
В сърцето ми не ще да има друг,
но теб те моля – нека да те няма.

Сама и само мен да ме боли,
далеч от твоя океан бездънен!
Ще имаме ли Утре? Може би?
Ако изобщо някога се съмне.

18.11.2009