Стъмва се, и кротко под завивките влизам,
умората караме - да не излизам,
но въпреки това, сън не ме лови,
мисля си за теб и не ми се спи,
притворя ли очи виждам твоето лице,
нежно го докосвам аз със ръце,
погледна ли звездите виждам твоите очи,
и сърцето ми започва по силно да тупти,
но умората надделява и накрая заспивам,
в страната на сънищата, аз отивам,
за да застанеш отново ти пред мен
красива, като слънце, в мрачен ден.