На ъгъла на улица "Надежда"

стояха две ничии сълзи -

към тях не се обърна никой

и никой никога не ги откри.

Те пареха асфалта с восъчна тъга,

те пазеха живота си страдален,

те мразеха със птича доброта

и нямаха утеха даже в спомен.

Вървяха хората към бъдещия свят,

вървяха без да спират, без да чувстват,

намираха надежда като сняг -

но няма беше тя и някак пуста.

И тъй до днес не се видяха

сълзите с палещи очи -

към тях не се обърна никой

и никой никога не ги откри.