Очите ми са скрити зад цигарен дим,

макар и уморени, отново не заспиват.

А ти си там, но само глас любим,

при който мислите сами отиват.



В очите твои аз видях

поредна доза страх.

И вперил поглед в мен,

ти молеше, без глас, при тебе да остана.



На тръгване от твоето сърце вземах.

То, плачейки от болка, сякаш се стопява -

парче от него тайно скрих

на дъното, в дамската си чанта.



Утрото обгръща те с мъгла

и вглеждам се в следите ти по пътя.

А в тишината нощната луна

прикрива се зад мойта мъка.



В очите ми изгуби се,

навътре в тях, като че

искаш ти при тебе да остана.

Не плачи. Защото ще се върна пак.



Тогава, в зората на деня,

ще се стопят и болка, и измама.

Не вярвах, че… при мене ще се спреш

и мислех, че си зрителна измама.



L&NG
01.11. 2007