Да те чувствам искам аз сега,
да усещам твоя дъх и нежност,
да разбирам твоята душа
и да знам че мога да направя нещо,
за да върна пак отново любовта.
Таз любов мечтана и жадувана
дето може би не съм загубила

Да заспивам пак до теб и срещу теб
със глава в гърдите ти промушена.
Да събуждам се до теб и срещу теб
с жадни устни ти да ме целуваш
и да галиш моето лице

Да ме докосваш както някога
и да нямаш сили ти да ме оставиш
Пак така както преди
на някой гара или пред някое такси
и с очи потънали в тъга,
да ме подканваш - остани

И да свърши всичко както някога
ти от мен помни,
че дори със друг да съм сега
аз отново за тебе жадувам
и ще чакам ден или два,
може би години ще чакам
но твоята нежна ръка
пак лицето ми в мрака ще гали.
Пак до теб ще заспивам,
уморена от сладката нощ.
Пак устни във твойте ще впивам,
пак сърцето огън ще пали.

Любовта не угасва така,
както всеки явно желае,
за да спре да боли и терзае.
И под пепел загубена тя
там отдолу, дълбоко - въглен играе.
И когато я духна едва,
взела дъх от надежда -
тази пепел ще плисне света
и от въглена огън ще блесне.

Любовта не угасва така,
А остава, гори и терзае