Нощта загърна бавно своя черен плащ
по улиците тъжно бродя аз...
Сърцето ми се свива и мълви -
върви, върви, върви!
Със него бързо всичко сподели
за радости, неволи и беди
за хубавите и щастливи дни
за отминалата младост,
за нощите с безброй сълзи.
Как бързо всичко в миг се срути
и бездушието връх завзе
станахме си чужди, недочути
с олово пълно ли е твоето сърце?
За теб съм само пристан тих,
на който да починеш за разтуха
да си излееш в миг събраното в душата
и пак да хукнеш ти по пътя към съдбата.
Но аз ще чакам очи да си отвориш
с любовен глас отново да говориш
да бъда пак за тебе аз една
любима и обичана жена.