StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,565
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,283
   Точки: 2,657,218
   Съобщения: 155,309
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На тъмнинни години далеч

Красиво е нощем, когато не спиш,
а луната е цялата пълна,
сгушена в тънки, дантелени облаци
се усмихва, макар и тъй тъжна.
Самотните птици тогава събуждат се
(през деня сред тълпата боли)
и пеят ли, пеят, а гласовете и звуците
извайват несбъднати, посивели мечти.
Тъжно, но сякаш точно тази несбъднатост
им придава вълшебния чар,
сякаш само те безсмъртни остават,
неосквернени от реалността.
Да, луната реална е, но тя е тъй прелестна
не за друго, а защото далеч е.
Приближиш ли я, губи се изцяло магията
на поредната купчина пепел.
Затова не търси ме във близки реалности.
Аз нощем изгрявам. Единствено.
Така се запазва и тръпка, и чар, и романтика.
И копнежа по нещо несбъднато.

15.07.11 4ам
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-17
прочитания: 185
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход