Разгръщам овехтялата тетрадка
и спомени далечни лумват в мен.
Тя, младостта, завръща се за кратко,
чрез стихове, изляти в тъжен ден.
По листите следи - горчиви сълзи,
размазан почерк, плачещи слова,
болезнени емоции и... скрупули,
пропили се дълбоко в същността.
Наднича първата любов страхливо,
по-плаха от подгонена сърна.
Тя моли за внимание, свенливо,
безгласно се заклева в вечността.
Редят се думите, по детски чисти,
изплакани самотно във нощта.
Мечтателно очакващи, лъчисти,
бликнали от девствена душа.
И ето ден, във който мълчаливо
отворила тетрадката, стоя
с сълзи в очите, но щастливи,
защото съм на среща с... любовта.