Ще те чакам, мила, тук - на Сточна гара.
На кафенце - знаеш - и на по цигара.
Ще си кажем два-три лафа за загрявка...
После: два-три вица, като за задявка.
Ще те гледам в черните очи искрящи.
Ще потъвам във вулканите ти врящи.
Ти ще се усмихващ срещу мен примамно
и ще ми тушираш чувството измамно.
После, мила, ще те водя на капанче
в тиха пряка - до любимото фонтанче.
Там ще хапнем и пържената цаца...
Бира ще изпием даже цяла каца.
Чакам те да дойдеш с двойката - тролея.
Вятър на асфалта тук ще ме отвее.
Станаха очите мои на кюфтета
да се взирам къмто университета.
Но къде си, мила? Вече час те чакам!
Тука се изнервих. Как да те дочакам?
Доста от цигарите изпавках вече...
Ти къде се губиш? Някъде далече?
Чувствам се излъган - даже изоставен.
Щурам се на спирка, като изоглавен.
И сега се каня стихче да напиша
и във него отчаяние да диша.