Добър вечер, сенки копринени,
потопени в кристалния мрак.
Тишината, преборила зимата,
като паяк изплита мъгла.

И къщата в мрежи обрамчена,
свлича покрив, мазилки руши.
Да забравим, че здравецът някога
дъхави дрехи си ши.

Да забравим, че крушата щедро
раждаше плод и дъга
и блестяха предколедни свещи
в косите на крехкия сняг.

Ах, не мога, сенки копринени,
да си тръгна от тези стени!
Тук душата ми сякаш зазидаха
всички мигове зли и добри.

Тук остава сърцето ми влюбено
в някого замечтан и красив.
Вън ме чака погледът скучен
на един мъж съвсем мълчалив.