Една жена
при теб
дошла
по пътя на сълза,
с душа
от топъл вятър
докоснал
с дъх
на лято
късната ти вечер,
целунала
с любов
в нощ
на разпиляна
нежност
мъжките копнежи,
преминала
през
тихата ти самота
оставила
за теб
в тревата
бяла риза,
скрила
във бедрата залез
топъл
и горещ,
с пръсти от река
рисувала
пътеката
за теб
към нея, мили...
до болка
нежно
в нежен миг
ухаят
белите ми мисли
в стих
с душата
на жена
с топлите очи
на месечина
и стъпки...
мъжки стъпки,
а след тях
роса...
разсипани мъниста
на разсъмване...