Все такава да ме помниш –
още непогалена от слънчево събуждане,
тихо приютила нежен дъх във шепите ти...
Неизречените думички да са напътствия
в дългото пътуване към себе си...
Да не сменя времето посоките...
И усукано, въжето-спомени
тягостната примка да разхлаби...
Стълбичка да стане за промените...
Чакам те в оранжевото зазоряване...
***
Залязвам – изгрявам – в тих стих – кръговрат…
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" - 2008
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me