Не ме убивай с очи за раздяла,
не ме погубвай с думи на мъст –
едно малко стръкче любов оцеляла
аз пазя грижливо във сухата пръст.

Поливам със спомени крехкото цвете
и завет му пазя от вятър и дъжд,
избърсвам понякога прахоляци от време
и пак го събуждам, и пак... – неведнъж.

Не искай от мен да откъсна цвета му,
не го смразявай с този поглед студен,
може бледен и слаб да е вече дъха му,
но е жива частица от тебе и мен.

Д.Б.