Накъде така бързаме? Накъде сме поели?
Преди да се сбогуваме - вече помъдрели,
юздите на времето нека здраво да хванем
и още миг поне в прегръдка да останем!
Нека да изпуснем експреса на живота сив
и преди да се втурнем в деня объркан и див,
нахлупили тежката му от проблеми шапка,
да закърпим любовта в целувка кратка!
И преди да скършим сладкия си полет
да изживеем нека топлата си пролет,
докато е още в нас, докато я има -
с мен постой! Утре може да е зима...