(на anntonia - Обич?!?)

Мълча и с поглед шепна
как ръката ти да пусна не желая.
Проклинам ориста нелепа
обичайки се да желаем края.

Знам сълзите не помагат.
Болката сълзите ни не спират.
Знам достигнали сме прага,
но не мога да те пусна, мила.

Сънувам ли те нощем питаш...
Сънувам те и денем, скъпа.
Минута няма без за теб да мисля.
А днеска - трябва да отстъпя...

Оставам сам във празен дом.
А "вкъщи" беше той за двама ни.
Надявайки се някой ден
пак да те прегърна аз на прага ни...