Към мен пътуват думи, твои думи,
събрани в песни или в стихове.
Отпили тишина от нощи будни.
Надпели и стогласи ветрове.
Към мен летят, крилати и безкрили.
Ни дъжд, ни буря може да ги спре.
Вселената се учи да ги срича,
на сто езика да ги преведе.
И въздухът потрепва от очакване,
а дните-охлюви едва пълзят...
Но ето ги, на облаче са кацнали.
И падат върху мене. Като дъжд.