Недей ме пита как се казвам,
името ми е тъга...
Отдавна свикнах аз с(ъс) него,
то е моят свят сега.


Недей ме пита колко имам,
нямам нищо аз сега.
Имам само мото име,
то е мота орис зла.

Обичаш ли те, ще попиташ.
Обичах те безкрайно. Да!
И още ти си в(ъв) сърцето,
в ума и в моята душа.

Дали ще мога да се справя,
да продължа напред без теб?
Дали, че липсваш ми ужасно,
това ще бъде моят лек.

Красив си... бяхме ли щастливи?
Бахме... можехме и още.
мислила съм много пъти
колко щастие ми носиш.

Носеше ми, вече не.
Сега навяваш само спомен,
спомен за предишни часове,
и за обич... само обич.

Ще помня винаги с усмивка,
и даже с мъничко тъга.
Как даде ми последната целувка.
По устните ми винаги ще пари тя...