Нарисувай ми картина на скала,
в която да заспиват ветровете,
със шуплите поели от дъжда
спомени от никой неотнети...
Нарисувай ми от палмата листо,
избеляло слънчево във цветовете,
а в прорезите измисли защо
отмалялата надежда още свети...
Нарисувай ми космична красота
побрала мъдростта на сто планети,
но моля те вмъкни и любовта
в изгарящо летящите комети...
Нарисувай ми ти стон от песента,
среднощните, нестихнали куплети
и вярата сложи в една дъга,
неугасваща от пътища отнети
Нарисувай ми човешката душа -
тайнствено и крехко цвете,
красиво като звездна тишина...
Ах! Ти си нарисувал на любимият ръцете!