На кръст разпъна ме, когато си замина...

И истина за тебе както бях,

Превърнах се във болка нелечима

И в тебе сътворих измислен страх.

Нелепи угризения в кръвта ти

Внушиха ти, че изход вече няма...

Мечтаеш да съм с теб и във гнева ти

И болката ти става по-голяма!

На кръст разпъна ме, когато си замина!

Не беше моя цялата вина...

Не тръгнах, че отминали години

Чертаеха ми пътя в пепелта.

Аз винаги оставах и безпътна

Се борех да прекърша скептицизма,

Но Бог ми е свидетел... колко пъти

Погрешка го пречупвах в чужда призма.

На кръст разпъна ме когато си замина!

Бях дала и последните си сили

За тази Обич - уж незаменима,

Повярвах, че за нея сме платили!

Съмняваш се, че всичко съм простила?

Опитай се едно да разбереш:

Пред себе си и тебе съм грешила,

Да можеш всяка клетка да съзреш

Във мен... и да ме искаш до полуда!

От истина по-силно да ме искаш!

А не да ме удавиш във прокуда,

В гърба ми острието да притиснеш...

Вселена сътвори във мен и тръгна,

Че нямаше очи за честен край...

Не ме погледна, поглед не извърна!

Но тръгвайки си пак ще ме желаеш!

Дори не те изпратих, нямах сили...

Не беше моя цялата вина...

Очите ми не бяха отмъстили,

Разплака ме без думи и сега!

И щастието - след теб неуловимо,

Разкъса се на части по паважа...

На кръст разпъна ме когато си замина!

Не смогнах даже сбогом да ти кажа!