Пак настъпи Октомври... Отново вали,

а дъждът е ужасно студен...

Чак потръпвам неволно... Ти помниш, нали?

Беше същия есенен ден,

както днес... Но, макар и дъждовен, във нас

беше слънчево... Беше - преди!

А сега е различно – подранилия мраз

във дъхът ми оставя следи...

Днес е някак различно. И сиво, без цвят

преминава пъстрата есен.

И макар, че е същия стария свят -

сякаш друга е тихата песен

на тополите... Същите златни листа

днес са просто опадала шума.

Тъжно, тъжно изглежда сега есента,

а дъждът все вали. И не чувам

нищо друго, освен тези капки-сълзи

с ромолене как къпят листата,

после бавно се стичат – на малки реки

и потъват беззвучно в земята...

Аз съм тук – все така безпричинно. И знам

че съм аз – без следа разкаяние...

Ти оставаш във капка, отронена там -

на една мечта разстояние...