Нима е късно да е отначало?
Сега сме по-реални отпреди.
И себе си до дъно сме познали,
и пулса знаем как да укротим.

Сега е най-красиво. И го знаем.
Ще позвъниш. И аз ще бъда в шест,
на ъгъла, след който е безкрая.
А после ще измислим накъде.

Ще ни опива близостта и мрака.
Ще шепнем най-безумните неща –
какво си ти за мен. И как ме чакаш.
Нощта ще я пребродим все пеша.

Ще се обадиш - чакам те на кея.
Или пък... все едно къде.
За да потъна в лоното на рая
със моето божествено момче.