Разделят ни двама отровни слова,
греховни помисли и спомени горчиви,
пропилени мечти с прикрита тъга,
безумия от страсти - измамно щастливи,
иронията жалка на жестока съдба...

До болка познато и чуждо лицето -
отражение на безразличие хладно,
нима ще избледнее то нявга в сърцето -
все кървящо, но копняло жадно!

И любовта не изчезва, а просто заспива -
гласът ти без милост в душата ехти.
Не ще се превърнеш ти в сянка мъглива,
защото раната в гърдите не спира да гори

Напук на гордостта, погубила мига -
не се срамувам безмълвно да се моля,
сломена - коленичила в прахта,
с надежда да направиш мен отново своя!

*за единственото момче , което сам обичала и което завинаги ще остане неизменна част от живота ми - и нека тези стихове се превърнат в паметник на една безсмъртна любов! Нека вместо сбогом прозвучи - ДО УТРОТО НА НОВАТА НИ СРЕЩА!