Стоиш сама и гледаш празно -
по-празно от всякога.
Сърцето ти е пълно с болка,
очите ти - със сълзи.
И тази вечер мислиш за Него,
за ръцете, които те прегръщаха,
за устните, които те целуваха,
за думите, които те изгаряха...
Той е далеч и там ще си остане,
но душата ти няма да олекне.
Болят мислите за Него - знам.
Искаш да изтръгнеш сърцето си
и да изтриеш мислите си.
Обичаш го, а Той не оценява,
Забрави го -
Той не заслужава тъгата на лицето ти!
Не можеш да продължаваш така...
привидно живееш,
а всъщност умираш!

                            01.11.08