uFeel.me
На НеЯ
Автор: ada_ilina,  9 септември 2008 г. в 23:55 ч.
прочити: 334
В капана на душата ти уловена.
Във кладенец дълбок от суета,
пропадаща уплашена,сама,ранена,
наказана теб все да търси Тя!
А Суетата вечно да те гони,
да къса грубо нишки от мечти.
И на парчета тя сърцето рони
потърси ли те в чуждите очи.
И в чуждите ръце я тласка само,
за да забрави,че за теб умира още
и как заспивала до твойто рамо,
и колко сигурна била е с тебе нощем.
Но вместо да забрави те открива
във себе си,макар на друго рамо
да се събужда,вътрешно умира,
щом жалката и страст я няма само!
В окови сякаш е,
и бяла цяла е!
За друга мисли се,
а друга има те!
Стена е станала.
Без лик останала.
С Нощта родила се.
С деня умираща.
Във себе си те носи като рана
и всеки удар в нейните гърди,
стопява я,подобно морска пяна,
остатък от разбили се вълни.
Удавена в онази груба мисъл-
Една-Единствена да Няма вече.
Загубило е всичко своя смисъл.
Една до друга,а така далече...
Разделя ви невидима преграда
и глупавото,тягостно мълчание.
Една към друга нямате пощада-
убивате и обич и желание!
И Суетата може би е права,
да те изтръгва с писък от сърцето и.
Онази сладка ледена забрава
ще е изписва нежно на лицето Ми,
от утре!Бих си обещала,
но утре е така далече.
До вчера всичко свое бих ти дала...
За НаС обаче стана късно вече!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me