Разхвърлих този пъзел с гневен жест,

дори прокъсах няколко парчета,

и не заради чуждите мъже,

и не заради нечия утеха.

Разхвърлих го, защото не простих

безкрайното пропускане на мигове

и всеки недописан влюбен стих,

за който ти така и не попита.

Умираше душата ми по малко

след всяко неизречено \'\'обичам те\'\'.

И щеше да е много, много жалко,

ако не знаех, че без теб съм ...ничия.

Ако не вярвах, че горя в очите ти

едва ли щях до днес да разбера,

че всъщност в премълчаното \'\'обичам те\'\'

е най-неукротима любовта...