Очите ми - така безмълвни,

а устните - пепел и прах.

От чувства пропасти бездънни -

изгубих се отдавна в тях.

Душата ми пустинна самота е,

а ти желаеш да гори...

Гласът ми като тишина е,

а ти желаеш да мълви...

Какво да кажа? - вече нямам думи.

Те просто са изтъркани лъжи.

Не знаеш ти, но в мене той погуби -

надежди, истини, мечти...

Той-ДРУГИЯТ е ходил по жарава

в сърцето ми когато е живял,

и викала съм все - Забрава,

но огънят е пак горял.

Сега е пак така - и аз те мамя,

и затова съм мълчалива и добра.

Ала сърцето си не мога да оставя,

че любовта за него е една... И затова:

Когато се усмихвам аз,а болка,

издават скрито мойте черти -

мисли си само, че е тъжен полъх

на някакви незнайни дни.

Когато замълча и чувстваш - страдам,

мисли си само, че тъжа...

По някога от мъка падам,

мисли си само, че греша...

Когато те целувам, а усещаш,

че студ по устните пълзи -

аз моля те - не ме подсещай:

НА ДРУГИЯТ СА ТЕ БИЛИ...