(Посвещавам това на Деница Гръблева от Пловдив)

21-вия ден на месеца

Днес утрото започва, слънцето изгрява, да се надявам в моята вяра: “до любов се стига с любов”, но дали е време за самота или за любовта, това се питам аз сега. Време е да изляза от траура на своята тъга, уковата трябва да счупя и да се освободя Сърцето ми желай най-красивата жена вървяла по таз земя. Със изгрева, траура събличам, сърцето ми трепти защото я обичам.

* * *
Толкова неща имам да ти кажа, но как да ти обясня, че моята душа се нуждае от сигурността на твоята душа, за да успее да разкрие красотата на света.

* * *
Стоейки под дърво, мислейки какво ще направиш ти, ако започна да споделям моите мечти.
Страхувайки се от твои лъжи, душата ми ще замълчи.
Вятъра нежно листата поклаща, вятъра нежно кожата охлажда, дали земята се поклаща или душата ми започва подвиква да ухажва. Душата ми те забелязва, тръпне, тръпне любовта.
Идваш ти, виждат те с моите очи, душата ми напира, тялото ме спира, слово то ми умира. Паника голяма разтръсква моята рана. Незабележимо ме поглеждаш ти, забелязвам безразличие в твоите очи.
Решавам ще се словото за любовта, дано господ ми прости за това, че го сравнявам с любовта към жена. Не ли е това най-силната сила на земята, по силна от господа в небесата.
И ето словото изричам, господа обричам, но няма значение аз я обичам, кратка пауза да не сричам. Протягам две ръце, да не се озове моето сърце в нейните ръце. Слава богу с гръб към мен, не може да види колко съм уморен, уморен от това да пазя ранимоста на моята душа.
Словото приключи, време е сега, до като не се е издала ранимоста да заключа моята душа.
Не щеш ли, душата прониза ми главата, когато ме погледна ти в моите очи!
А аз на две стъпала от земята, ми се подкосиха краката.
- Боже дръж ме за ръката, да не падна на земята!
(Извика съвестта към дълбоките недра на вътрешността.)
Събрах цялата душа, натъпках я отново в дълбоките недра - не трябва да се усети тя.
Успях да затворя моята рана, ще се престоря, че теб те няма.
Свят ми се зави от твоите очи, тръгни ти пред мен и моля те мълчи.

Л.С.
Драги читатели, ако ви е харесала тази творба, очаквайте още дни, който ще опиша.

"Словото" беше:
Господ има своя малък ад, любовта към хората.
Хората също имат своя малък ад, любовта към любимия човек.

------------------------------------------------------------
F.A.1
------------------------------------------------------------