ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ...
А тъй ми беше нужен,
като последен стрък надежда,
когато се почувствах чужда
и болка в пропаст ме отвежда.
ПОТЪРСИХ ТЕ...
но нямаше ответ жадуван-
мълчание и тежка празнота
понесоха ме в страх нечуван.
Сама се боря със смъртта.
ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ...
безумно исках те до мен
в мига на морното мъчение,
сковало ме в железен плен...
Къде е твоето спасение?!
НИМА СЕ СКРИ?!...
И ти безсрамно ли избяга,
тъй както всеки до сега?!
Душата ми до кръв се стяга
в капан от злоба и тъга.
ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ...
десетки пъти се закле
да ме спасиш от черна яма.
В минутата,в която ми е зле,
единствено усещам...ЧЕ ТЕ НЯМА!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me