Няма те! А каза, че ще дойдеш!
По тъмна стана тази нощ нощта.
Навярно си зает... или не можеш,
а може би при друга си жена!
А може би... не искаш да живея,
макар, неволно, да ме съживи.
А може би си прав да си със нея
какво съм аз... лавина от сълзи.
Какво съм аз - измислица от думи,
вкусен сладолед, но през стъкло.
Със силата пробивна на куршума
в окото ми се вряза къс стъкло.
Потекоха сълзите, сякаш луди...
и болката преряза мойта гръд.
Погуби всички нежни пеперуди
и ето пак сама съм... и без път.
Сега какво? Къде? Защо отново?
Проклетите въпроси... пак и пак.
Сърцето ми по-тежко от олово,
пак дъното целува... няма как!!!