Няма ли те, нещо в мен умира.
Светът помръква в монотонна есен.
Ураганна обич сърцето ми раздира
и превръща кървавите капки в песен.
Из необятни простори мечтите скитат,
дните са с вид на снимки пожълтели.
Мислите ми като табун към теб политат,
нощите скимтят от липси подивели.
Обичам да потъвам в топлите ти очи,
докато огнената страст ни изпепелява.
Знай, в живота ми единствена си ти,
само с теб всеки мой атом оживява.
Ти си съвършена муза с вълшебна душа.
От бистрия извор на извисена любов
даряваш ми най-скъпоценна светлина.
За обич да пиша до сетен дъх съм готов.