Къде отлитна лятото,
в което всеки ден де срещахме,
в което с радост идваше при мене,
на борчетата в срамежливата прегръдка?
Къде остана веселият смях на лятото,
в което те закичвах с ярките цветя
в ливадата на моите възторзи?
Къде отиде онзи дъх омаен
на сенокосно лято,
в което се отдаваше на ласките ми
в нацъфтялата трева
с такава всеотдайност?
На времето просвирващият вятър
завинаги ли заличи пътеката към него
или потъна лятото в изстиналите дни
на младостта в дълбокото нехайство?