Мансарда малка, с прозорец към звездите
защитник бе на нашата любов,
не виждахме ни нощите, ни дните
прехласнати един във друг.
След туй - шампанско, торта, чаши,
ефирна рокля, строг костюм,
очите ни искрящи от любов един към друг.
Самотна мансардата остана,
с прозорец взрял се във звездите,
копнееща за нощите и дните,
когато с нея бяхме ний един до друг.