Прерязани, късат се яки въжета.Пречупени, вяхнат ухайни цветя...Вървя сред порутени, мъртви дървета-Единствен свидетел, как свършва света.Единствен, самотен, със вик се събуждамдо моята Ева. Не съм вече сам.Отново до мен си. Така ми бе нужнаДокато бях Ной ли, Адам ли, не знам...........................................И като нежен, провлачен звън на китараотронва се шепот от твоите уста.Тревите, дърветата дълго повтарятнай-скъпите думи- мен сгрели в нощта...Мълчи жълто-бялата речна повърхност.Мълчи слязлата в нея жадна луна...Самотен в мрака лудият бързей кипи влюбено в нашите тела...