Нощ приказна,
задъхана в пиянството
от аромата на липите,
с нас крачи през света.
Върти над нас
спиралите си звездни,
потънала в мълчанието
на ненатрапчивата своя мъдрост.
До мене дишаш ти,
потръпват раменете ти –
изпълнена си цялата с очакване –
в ръце люлееш нежността си.
Край нас,
в тревата газят сенки на дърветата
и мълчаливо се целуват.
Нощта,
пропита като теб с очакване,
ме гледа,
но чудото не става.