Ние никога
не остаряваме,
че тръгнахме си
прекалено млади.
Като порастнали
не се познаваме,
вървейки
покрай срутени огради.
Един след друг вървим
поединично,
избягвайки
капризите на бремето,
за нас са срещите табу,
обичаме,
но се страхуваме
от времето.
И в мислите си
млади все оставаме,
в съня си също -
седемнадесетгодишни.
И младостта
на времето не даваме,
че всички стари думи
са излишни.
Минавайки
край срутените сгради,
големи вече,
без да се познаваме,
защото разделихме се
ужасно млади,
но пък сега -
не остаряваме.