Отровна е невъзможната любов,
тежко на този, който я познава,
дори на всичко за нея да си готов,
тя винаги невъзможна си остава.
Познавам невъзможната любов,
със самота и мъка отрови ми душата,
измамени копнежи и слънчеви мечти,
във огнено кълбо на гърлото присядат.
На капки пия от любовта,
не е за мене пълната й чаша,
не мога със гордо вдигната глава,
любовта си пред всички да покажа.
Крада от тебе малко топлина,
крада и вземам щастие за мене,
сама причинявам си злина,
обичам, а от болка сърчицето мое стене.
Проклинала съм невъзможната любов,
заричала съм се да се откажа,
със клетви страх да всея във мен,
от страх да спра, да се накажа.
Отровна е невъзможната любов,
замалко може да те радва,
да те понесе със порив нов,
но душата бавно във тебе се разяжда.
Познавам невъзможната любов,
по-силна е от истинската даже,
не се спасих, да спася поне теб,
невъзможната любов и тебе да не накаже.
.Анета Петрова